Как се почувствахте когато свършихте със 7-ма книга?

Знам,че сигурно както в повечто такива теми ще пиша само аз,но все пак я пускам.

Когато прочетох 7-ма книга,не исках да затворя книгата.Стоях втренчена в последната дума "наред",гледах точката,край.Свърши.Не исках да го повярвам.Още чувствам празнота,това беше моят свят,мястото което беше за мен.Чрез тази книга,малко по малко,малко,но поне нещо,изживявах невъзможните си мечти.Още от малко момиченце исках да съм магьосница,помня как си играех.Когато четях се пренасях далеч,далеч от всичко и всички,далеч от сивото ежедневие.Вчера така ме хвана носталгията,пуснах си саундтрака от филмите и започнах да си плача,така,че е свършило.Помня след като прочетох 7-ма книга,почвох 1-ва,отново и отново,но просто не можех да чета,ставаше ми още по-тъжно.От женения Хари с три деца,да се пренеса при 10-годишния Хари в килера под стълбището който даже не подозира какво му предстои на 11-ят му рожден ден.Сега отново почнах 1-ва книга,надявам се,че няма да я оставя пак,ще я прочета,отново,ще отида в "Хогуортс" отново,ще живея отново.Не исках "Хари Потър" да свършва.