Манджа с грозде

-Сама го избра,Бела? Какво очакваш да търча от радост поради факта че избра Джейкъб пред мен? Съмнява ме да има някой на който да му хареса подобно отношение.-Вената на челото на Едуард пулсираше злобно и Бела нямаше как да не се стресне от страшния поглед,но вместо това тя я игнорира.
-Моето отношение към теб? А какво е твоето отношение към мен , Едуард?Все толкова удоволетворяващо?Знаеш ли , опитай се да ме разбереш. - Бела надвикваше собствения си глас.
-Става въпрос за природата ни.Да не мислиш че Джейкъб , ще те приеме ,когато отидеш и той помирише вампирския аромат?Ако не беше влюбен в теб,Бела , ако не беше поне малко увлечен , щеше да се откаже от теб още щом се доближиш до него.Опитай се ти да разбереш моята теза и приеми че вълкът е влюбен в теб!
-О , така ли ? Размислих.Още сега ще отида при него и ще видим тази работа.И внимавай какво правиш , Едуард , защото понякога и любовта ми към теб е слаба в сравнение с яда който ме обхваща на моменти.
Бела стана , облече си зимното яке и ботушите поради калта ,която се беше насъбрала след дъжда и не и пукаше че излиза с мокра коса и вероятността да се разболее беше огромна.Щеше да направи това което знаеше.Отиваше при Джейк още сега.

Едуард една сдържаше гнева си,но реши най-демонстративно да си отиде,без да бяга,просто да върви,последва Бела,тя стоеше пред пикапа си и го гледаше.Той и хвърли поглед с нещо м/у гняв и разочарование,обърна и гръб и закрачи по пътя.Очите на Бела се напълниха със сълзи,влезе в колата,тряскайки вратата и положи глава в ръцете си.

Знаеше,че той ще се върне вечерта,но заплака безпомощно.Не му ли беше показала достатъчно ясно,че го обича?Не му ли беше показала,че избира него?Не му ли беше показла,че е избрала него?Не му ли беше обяснила,че иска приятелството на Джейкъб?Очевидно не!
Виждаше пътя размазано,но въпреки това си наложи да продължи да шофира и не след дълго видя пред себе си къщата на Джейкъб.Тогава я обхванаха съмнения.Ами ако Едуард беше прав?Ако Джейкъб не искаше да я вижда?Слезе,но преди да реши какво да прави зад нея се чу вик:
-Бела!
Тя замръзна.Вик на радост?Обърна се бавно...

-ДЖЕЙКЪБ!
Тя беше щастлива че го вижда , със спокоен вид и с усмивка на лицето - "дано да беше искрена" помисли си Бела.Нямаше търпение да си поговорят дори само за 10 минути.
-Каква изненада! - той се доближи до нея , и изглеждаше дори по висок от предния път,когато го беше видяла.
-Ами , на момента реших да дойда , нямах време да се пооправя и ..
-Белс, плакала ли си? - Джейкъб гледаше загрижено.

-Аз...да,влезе им нещо в окото и...
По усмивката на Джейкъб разбра,че той няма да й повярва.
-Добре ли си?Какво е станало?