Манджа с грозде

-Едуард...
-Да?

-Трябва да поговорим.
Той рязко се отдръпна,намръщи се и попита:
-За какво? - гласът му беше остър.
-Ами..

-Бела,ако е за трансформирането или ловуването,вече обсъждахме този въпрос...
-Не,не е за това!
-А за какво е?
-Ами...

-Бела изплюй камъчето. - Едурад вече започваше да нервничи..
-А-аз... ами..
-Бела!
-Добре де,...

-Едуард,обещай че няма да се ядосаш!
-Добре!
-Аз...искам да говоря с Джейкъб и да се сдобря с него...

По лицето на Едуард премина нещо което беше неразбирамо.Той замълча.Стояха в мълчание около 2 минути.
-Едуард?
-Бела,не разбираш ли,че...

-той е мой враг?
-Едуард,той ми помогна много и не искам да го пренебрегвам.Той ми е приятел и наистина...
-Бела...

моля те,разбери,че не искам да ходиш там... при онези.... - той замълча.
-Едуард,той ми е приятел.
-А,си мислех,че денят ще е хубав...
-Обеща да не се ядосваш!
Едуард се изправи:
-ДА НЕ СЕ ЯДОСВАМ?!От всички хора наоколо,когато ме нямаше,ти реши да се запознаеш с друго... нещо,нещо като мен,нещо нечовешко - хвана се за главата. - Имаш ли си и най-малка представа колко чмного ги мразя всички?НЕНАВИЖДАМ ГИ!КАКТО И ТЕ МЕН.
-Не говори така като не ги познаваш!
-Не ми и трябва,всичко е природа,Бела!
-Тогава защо не ме уби?Защо не ми изпи кръвчицата?!?!?!
-Това е друго,това е любов,Бела.

-А ти някога ще си направиш ли труда да разбереш моите възгледи?Ще престанеш ли някога да ми натякваш за природата и любовта?Теб те нямаше,Едуард,а Джейкъб ме върна към живота!Дължа му поне приятелството си!И мисля,че ТИ СИ ПОСЛЕДНИЯ,КОЙТО МОЖЕ ДА МИ КАЗВА С КОЙ ДА ДРУЖА,КОГАТО ТЕ НЯМА!Мислех,че не ме искаш!Искаше да живея живота си!И когато намерих приятели,ти ми казваш,че не мога да се виждам с тях понеже ТИ ги мразиш?

Едуард замълча,знаеше че донякъде тя беше права.Но не искаше да ходи там!"За какво й е , след като съм вече тук" помисли си той , но вместо това отговори:

-Бела , сама избирай.Ако отидеш , ще загубиш част от доверието ми, ако останеш всичко ще е както преди!
-Караш ме да избирам.-Бела беше до ръба на нервността, от очите започнаха да капят сълзи.Както ставаше винаги когато се ядосаше.-ТИ ме караш да избирам.Това ли е любовта ти,да не ми даваш свобода?
-Напротив давам ти я .. Избери.
-НЕ!НЕ МИ ДАВАШ! Принуждаваш ме да избирам.Едуард мразя когато си толкова неотстъпчив.
-А ти когато си толкова инатлива.-отвърна и той ,като вкара любимата й усмивка.
-Аз няма да отида!ДНЕС!Но и тази усмивка няма да помогне. - ядосано и със сълзи му отвърна тя и отпраши , оставяйки го сам.

Той вече стоеше пред нея.Хвана я за раменете и каза:
-Ти избираш.

-Изобщо не е въпрос на избор!- Бела фучеше и не беше сигурно дали тя или извиващите се облаци над тях бяха по страшни.-Ти ме караш да се наранявам не разбираш ли?Джейкъб ми е като брат и беше до мен , когато точно теб те нямаше.Не мислиш ли ,че най-малкото което му дължа е да го посещавам от време на време?Сега като ме питаш или теб или той сам знаеш , че винаги пред всеки и пред всичко , аз ще избирам теб ,Едуард!ЗНАЕШ ГО!Но честно ли е спрямо него и приятелството ни?
-Знам ли,Бела?Наистина ли мен поставяш пред всичко друго?-гласа му беше по-тих от обикновенно.
-Моля?За година и половина не го ли разбра? - тя не доумяваше.
-Искаш да ходиш при Джейкъб.. -той наведе глава.
-Но Едуард , той ми е приятел!Не съм влюбена в него,по дяволите.Представи си какъв би бил живота ти ако Алис например я нямаше в него.
-Да.. ти не си но той е влюбен в теб. - Едуард се изнерви до крайност и в рамките на помалко от една секунда изкорени близките 2 дървета.Беше страховито , но гнева на Бела не беше затихнал и тя не се уплаши.Вместо това очите й , обляти в сълзи се ококориха в недоумение, а устните й едвам произнесоха думата..
-Какво ?

-Нима не разбираш?Има ли някакъв начин чрез който да го кажа по-ясно?Той е влюбен в теб,Бела!

-Разбира се ,че не е! Просто Джейкъб е загрижен за мен , и в мен намира вярна приятелка,Едуард.
-Имаш проблем с предоверяването.-Едуард се дразнеше още повече чуеше ли "Джейкъб".
-ЯВНО ЕДИНСТВЕНИЯ КОЙТО ИМА ПРОБЛЕМ - Бела дереше гърлото си.- СИ ТИ!
Тя ся обърна и тръгна по пътя,оставяйки го сам.
-И да си ме последвал! - добави тя , и заваля дъжд който валеше из ведро , а студените капки шибаха лицето й.Нищо.Поне сълзите й не се личаха.

Когато Бела се прибра бясна и мокра се изкъпа и се качи в стаята си.Той беше там.Усмехна се за по-малко от секунда развеселен от физиономията й.
-Не обичам да оставям нещата недовършени... -подхвана той.

-И аз не обичам да се отнасят така с мен!

-Не това имах предвид - усмихна се още повече той.
-Как не си имал това в предвид?Кое?-не проумяваше Бела.
-Не съм дошъл тук за да се караме. - отвърна той.
-Значи ,мога да отида да видя Джейк?
Едуард преглътна с трудност името и продължи.
-Забравих да довърша ето това.. - Той за секундата на секундата се доближи до нея , допря студените си устни до нейните и я накара отново да се почувства по онзи начин,който изтриваше от мозъка й всички мисли,чувства.. дори забравяше да диша.

Той се отдъпна,наведе се отново към нея,тя усещаше дъха му,а той тихo каза:
-Не ти забранявам нищо,казах ти,изборът е в твоите ръце. -Бела омекна и дори не забеляза намека в изречението на Едуард.

-Благодаря ти!-каза тя.
Едуард я погледан учудено.Не си беше представял развитието така.

Нещо не разбирам поста ти Стеф.. благодаря ти хапливо,или благодаря ти... в добрия смисъл?

По другия начин!

А той е ?

В добрия смисъл!Че Бела все пак е решила ад види Джейкъб и е благодарна на Едуард за оставената й свобода.

Eдуар я погледна изумено,тя все пак не беше разбрала намека му...
-Но ти казах с каква цена.
-Едуард...
-Не Бела,ти взе решението си.
-Но...
-Сменяме темата,какво ще правим утре,планираният днес ден не беше това което си представях.

Бела се ядоса още повече,заради отношението му.Гневът заплашваше да избухне в нея,но реши,че е по-добре да каже нещо,което никак няма да е приятно за него.
-Щом днес не беше,и утре няма да е.Можеш за прекараш малко време със семейството си.Аз-натърти тя.-ще отида да видя Чарли в Ла Пуш.
Едуард разбираше,че донякъде си е заслужил подобно държание от нейна страна,но не можеше да не се ядоса.